Благодарение на клиничните проучвания ежегодно се разработват над 60 нови лекарства и терапии, достъпни за хората. Повишеният интерес към тях както от страна на фармацевтичните компании, така и от пациентите, става още по-видим по време на пандемията от COVID-19. Само в периода 2020 – 2021 г. се провеждат повече от 1 300 нови проучвания, свързани с това заболяване. През 2022 г. броят на участниците в научни изследвания в света достига над 1,8 милиона души. В България пациентите, които ежегодно се включват в клинични изпитвания, са около 12 000 . По данни от доклада на Pratia за осведомеността на българите по темата 68% от вече участвалите в клинични проучвания биха го направили отново.
Клиничните проучвания са синоним на развитието на медицината. Без тях е невъзможно да се създадат нови лекарства и терапии, достъпни за пациентите. Това е особено валидно в областта на онкологията – през 2022 г. около 30% от всички разработени лекарства са именно в тази сфера. Много онкологични заболявания, които преди са застрашавали живота на хората, вече са хронични болести. Клинични изпитвания се провеждат, за да се потвърди ефективността на тестваните медикаменти и безопасността на пациентите. Процедурите са изключително комплексни и здравословното състояние се анализира детайлно. В същото време, освен безопасността, специално внимание се обръща и на нуждите на пациентите, което заедно с технологичния прогрес води до необходимостта от иновации.
„Иновациите са изключително важен елемент, а начинът на провеждане на клиничните проучвания се развива динамично. Стандартите, които ще имаме след няколко години, със сигурност ще бъдат различни от днешните. Всичко, разбира се, е плюс, що се отнася до комфорта и безопасността на пациентите, скоростта на информационния поток и достъпа до глобални данни“, коментира Михаела Кокенска, мениджър клинични операции в Pratia България. “Съвременни решения вече се тестват и прилагат на много нива, от методите за събиране и получаване на данни през техния анализ, завършвайки с необходимостта от присъствие на пациента в центъра. Много от иновациите, които се въвеждат, попадат в категорията децентрализация.“
Днес повечето проучвания изискват регулярно присъствие на пациента в клиниката, но благодарение на разработването на нови медицински инструменти и здравни технологии, в бъдеще моделът на някои клинични изпитвания може да се промени към дистанционен или хибриден. Децентрализацията помага за преместването на проучванията от клиниката към дома на пациента. Днес има почти три пъти повече клинични изпитвания, които се провеждат чрез дистанционни, виртуални или децентрализирани методи, отколкото преди 10 години. Благодарение на това броят на посещенията на пациентите в медицинските центрове е ограничен, като същевременно се осигурява постоянен контакт с лекаря и висок стандарт на обслужване, както и възможност за постоянно наблюдение на жизнените показатели на пациента.
Този процес на децентрализация се подпомага от разработването на телемедицински инструменти, осигуряващи контакт между пациента и лекаря, както и от използването на носими устройства, като гривни или часовници, които позволяват дистанционно получаване на информация като пулс, сатурация или телесна температура. Моделът може да бъде допълнен от посещения на медицинска
сестра в дома на пациента с цел доставяне на лекарства или събиране на биологичен материал. Тези решения помагат за освобождаване на времето на пациента, а автоматизирането на процесите позволява на лекарите да се съсредоточат върху изграждането на взаимоотношения с участника в проучването.
Информацията, събрана по време на медицински изследвания, подлежи на подробни процедури, а базите данни идват от много източници, като медицински досиета, електронни акаунти на пациенти, мобилни анкети, както и гореспоменатите устройства. Голямото разпръскване на информацията и нейното събиране в различни стандарти си остава предизвикателство. Но и тук на помощ идват съвременните технологични решения. Виртуалните проучвания предоставят данни в реално време, информация за реалните ефекти на лекарствата и улесняват работата с резултатите, докато електронното улавяне на данни позволява анализ с помощта на изкуствен интелект и алгоритми с машинно обучение.
„Ние искаме не просто да наблюдаваме тенденциите, а най-вече да ги формираме и да бъдем лидери. Всички съвременни решения, които въвеждаме, в крайна сметка водят до повишен комфорт на пациентите и развитие на цялата система за клинични изпитвания“, споделя Мартин Костурски, изпълнителен директор на Pratia България. „Днес ние създаваме бъдещето и полагаме основите на нови стандарти, които вече подобряват много съществуващи процедури. Днес нашите технологии и платформи се използват от най-големите фармацевтични компании от цял свят, включително САЩ или Германия.“
Прилагането на нов подход в клиничните проучвания изисква сътрудничеството на интердисциплинарно ниво, включително биотехнологии, процесно и системно инженерство, медицина и участието на организации като компании за фармацевтични и медицински изделия и изследователските организации. Анализът на данните показва, че клиничните изпитвания, използващи дистанционни, виртуални или децентрализирани методи, позволяват някои етапи на изследването да се ускорят с приблизително 20%. Крайната цел на всички иновации е да направят клиничните изпитвания по-безопасни и по-ефективни, за да успеят новите терапии да достигат по-бързо до нуждаещите се пациенти.
Pratia е платформа с над 90 клинични центрове в 6 европейски държави: Полша, България, Чехия, Германия, Испания и Украйна. От 2012 г. насам Pratia е извършила над 1500 проучвания, като предлага гъвкави и високотехнологични решения за иновативни терапии. С помощта на съвременни технологии Pratia свързва пациенти, изследователи и възложители на клинични проучвания. Компанията покрива около 85% от всички съществуващи области на лечение и компетенции за извършване на клинични проучвания по хибриден и децентрализиран модел. През 2014 г. Pratia се присъедини към NEUCA Group – лидер в дистрибуцията на фармацевтични продукти в Полша. КРОСС