Мария Станкова е родител на дете с дислексия. Съпругът ѝ също страда от това нарушение, както и брат ѝ. По професия е учител и не веднъж се е сблъсквала с деца със симптоми на дислексия.
„Дислексията би могла да бъде заподозряна още в края на детската градина, в началото на училище. След началото на втори клас, бавно проговаряне, детето се учи трудно да чете, трудно им е да се фокусират и други подобни“, казва Мария Станкова, учител по английски език.
Ако родителите наблюдават подобни отклонения при детето си, трябва да се обърнат към логопед или психолог, които са компетентни да разпознаят дислексията и могат да съдейства за компенсиране на натрупаните дефицити. Често обаче, родителите не са готови да признаят, че детето им има подобни отклонения.
„Върху това състояние има стигма. Те много често биват обявявани за мързеливи. Така че за един родител е доста страшно, скептицизъм, който напълно разбирам“, каза Мария Станкова.
Мария Станкова преподава в едно от най-големите училища в Русе и региона – средното „Васил Левски“. В него се обучават близо 1500 деца. Според нея, учителите не са обучени да разпознават симптомите на дислексия, за да сигнализират за тях своевременно родителите и специалистите.
Директорката на училището Мария Тодорова признава, че преподавателите имат ключова роля в процеса. И споделя опита си като бивш класен ръководител на момиче с дислектични нарушения.
„Когато детето беше 5-и клас, забелязахме, че точните науки са ѝ трудни. За сметка на това беше арт дете. От тази сфера и нейната майка сподели с мен и аз като нейна класна сведох по подходящ начин – да намерим точната пътечка към него“, казва Мария Тодорова.
Ако разпознаете у вашето дете или у това на приятели симптоми на дислексия, не се тревожете. Защото това не е диагноза. То може да е следващия Айнщайн, Томас Едисон, Наполеон, Леонадро да Винчи или Марлон Брандо. Все личности, оставили дълбока следа в науката, историята и изкуството, макар че са страдали от дислексия.