„Проблемът с това, което се нарича системата HEMS, е това, че той обединява няколко аспекта – едно е планинско спасяване, друго е водно спасяване, трето е бедствия и аварии, четвъртото е авиационно спасяване, ако самолет падне на територията на България, последното е т. нар. хеликоптерна линейка. Затова трябва да виждаме цялостната картина и тогава да посочим колко да бъдат, къде да бъдат, какъв да бъде екипажът, как да се обучава, затова не трябва само да задълбаваме в един въпрос, който се чува само напоследък – кога да дойде хеликоптерът?“, каза за БНР д-р Александър Симидчиев.
„Отговор на този въпрос трябва да бъде – хеликоптер за кой район на България – за морските градове, за планинските, за труднодостъпните?
Друг съществен въпрос е откъде могат да излитат и да кацат тези хеликоптери?
При сега действащото законодателство, ако не се промени законът, единствените, които имат право да кацат извън официално сертифицираните летища, са хеликоптерите на Министерство на отбраната и на МВР. Затова и виждаме толкова често да се използва единствено Спартан, а това неефективно, когато става дума за превоз само на едно лице.
Например Авиоотряд 28 е вторичен разпоредител с бюджета на Министерство на транспорта. Но ако те са към Министерство на транспорта, могат да кацат и излитат само от и на официално сертифицирани летища. А не където има пострадал човек.
Затова преди да посочваме кой да бъде хеликоптерът и колко да бъдат, трябва да помислим върху това как да организираме този процес в един смислен и синхронизиран подход, което може да стане единствено с ново законодателство, свързано с това да имаме Закон за спасяването на човек. Това да включва всички видове спасяване и да се посочи конкретно кои институции, с кои свои сили и средства могат да допринесат за спасяването.
На първо място трябва да се промени Закона за 112 – там няма предвидено спасяване по въздуха. След това Законът за бедствията и авариите, в които промени да се посочи кой участва в спасителните екипи, не на последно място кой ще заплаща дейността за това спасяване по въздуха.
Ако хеликоптерна линейка е използвана при спешен медицински случай или превоз на органи – това би могло да се финансира по линия на спешната помощ, както е в момента, през бюджета на МЗ към спешната помощ.
Ако е спасяване в планина – това се финансира най-често чрез застрахователните дружества, ако си застрахован, ако не си – се заплаща от лични средства.
Би могло и чрез здравна вноска, а също и чрез благотворителност, както е в някои държави, като става дума не са събиране на капачки, а чрез църквата, чрез големи филантропски организации.
Законодателството в областта на въздухоплаването може да регулира къде могат да кацат и да излитат и кой е екипажът. В момента на борда на хеликоптер могат да бъдат само екипаж- един или два пилоти и пътници. Отговорност за сигурността на екипажа по сега действащото законодателство може да носи само пилотът – но той не е медицинско лице – тоест и тук има разцепване на отговорностите и тук трябва да се направи корекция, за да може тази дейност да работи.
Закупуването на хеликоптера е само едно копче от шинела….Три са възможните варианти за хеликоптера – под наем, на лизинг и да се закупят. Но ако мислим в дългосрочен план, трябва да започнем веднага обучаване на екипи, иначе тези хеликоптери ще стоят една година, без да летят. Важно е и дали купуваме хеликоптери с оборудване?
На следващо място е районирането на България – това зависи от броя жители на определено място и на второ място – има ли здравни заведения, които могат да приемат в кратък срок тежко болен пациент.
Другият момент е взаимодействието с други служби – как от линейка прехвърляме в хеликоптер и обратно, при планинското спасяване кой спасява, при големи бедствия и аварии в заводи или индустриални паркове също трябва да имаме план за действия, при паднал самолет също разработен план.
Но за да се разработи системата, трябва да променим законодателството в няколко области с един интегриращ закон – Закон за спасяването. Според мен системата има пет основни дейности и трябва да се определи на кого ще са отговорност тези дейности – дари на МЗ, дали на МТ, МО или на МВР.
Аз лично смятам, че МВР, което и сега работи със системата 112 има и авиоотряд, който обслужва пограничните райони, има всички компоненти да обедини дейността, МВР трябва да ръководи системата на спешна въздушна помощ.
„Според мен предложението на д-р Симидчиев за един смислен и синхронизиран процес би могло да доведе до създаването на спешна въздушна помощ у нас. Във Виена, когато аз трябваше да бъде преведена за трансплантацията ми като пациент и след това докато лежах в болничната стая на ден над нас преминаваха по 7 – 8 медицински линейки. Няма никога да забравя този шум на въздушни линейки…Този шум у нас липсва…
Австрия и като планинска държава разполага с различни видове въздушни линейки – има и хеликоптери, и малки самолети, зависимост от случая, дали е пациент, дали са донорски органи, дали е спасяваен на дете или на възрастен…
Затова у нас нещата ще станат, ако системата се подреди правилно, а не просто да се закупят едни хеликоптери!“, каза за БНР Наталия Маева.
Източник: БНР