Туризмът – между обещанията и липсата на действия
Последните, да не кажа десет години, всички ние – хората в туризма – се нагледахме и наслушахме на обещания. На концепции. На стратегии. На „големи визии“. Чухме десетки пъти, че туризмът е „национален приоритет“, че България има огромен потенциал, че предстоят реформи, инвестиции и нов подход. Истината обаче е една – въпреки всички тези думи, българският туризъм не е направил нито една реална, устойчива крачка напред.
Проблемът не е в липсата на идеи. България има експерти, има професионалисти, има хора с визия. Проблемът е в липсата на политическа воля и в отсъствието на последователност. На всяка предизборна кампания туризмът присъства като тема. На всяка среща с представители на сектора чуваме „прави сте“, „ще работим по това“, „ще го направим“. След изборите обаче приоритетите тихомълком се пренареждат. Туризмът остава някъде между „важен е“ и „не е точно сега моментът“.
И тук идва логичният въпрос – ако туризмът не е приоритет, кое е? Защото туризмът не е просто сектор. Той е свързан с транспорта, инфраструктурата, културата, здравеопазването, образованието, регионалното развитие. Той създава работни места, генерира приходи, развива региони, изгражда имидж на държавата. И въпреки това – продължава да бъде третиран като нещо второстепенно.
Години наред говорим за „голямата картина“ – магистрали, летища, бранд България, стратегически инвестиции. Но истината е, че голямата картина няма как да се случи за една или две години. Това е дългосрочен процес. И именно затова е още по-важно да се работи по малката картина – по ежедневните, конкретни, видими проблеми, които оформят реалното преживяване на туриста.
А как изглежда малката картина днес? Имаме изключително културно-историческо наследство – едно от най-богатите в Европа. Имаме минерални извори, които могат да ни превърнат във водеща дестинация за здравен и СПА туризъм. Имаме природа, климат, традиции, кухня, фестивали. Имаме всичко необходимо.
И какво виждаме на терен? Виждаме реставрирани обекти, финансирани с публични средства, които след това потъват в бурени, разруха и забрава. Виждаме липса на поддръжка, липса на управление, липса на елементарна грижа за това, което вече е създадено. Не говорим дори за качеството на изпълнение. Говорим за нещо базово – направено е, но не се поддържа.
Това е симптом на по-дълбок проблем – липса на отговорност и липса на координация между институциите. Едно министерство изгражда. Друго няма ангажимент да поддържа. Общините често са оставени сами, без ресурси или ясно разписани задължения. В крайна сметка всички са „частично отговорни“, което означава, че реално никой не носи отговорност.
Същото се наблюдава и при инфраструктурата. Имаме стратегически пътища, които водят до ключови туристически обекти, хотели и курорти, и които стоят затворени с месеци. Причините може да са обективни – свлачища, ремонти, административни процедури. Но липсва бърза, адекватна реакция. В много случаи решението може да бъде временно и елементарно – сигнализация, ограничение на скоростта, временна организация на движението. Вместо това виждаме бездействие и прехвърляне на отговорност между институции.
Друг показателен пример е начинът, по който се разбира и управлява рекламата на България като туристическа дестинация. Години наред говорим за необходимостта от дигитален маркетинг, от модерно позициониране, от таргетирани кампании. Но къде са реалните резултати? Къде са конкретните кампании по региони? Къде са кратките видеа, които показват различните лица на една и съща дестинация – семейна, младежка, културна, здравна?
Днес технологиите дават възможност за директна комуникация с потенциалните туристи. Сравнително малки бюджети могат да постигнат сериозни резултати, ако са използвани правилно. Но за това е необходима стратегия, постоянство и измеримост. Необходим е ясен отговор на въпроса – какво постигнахме с тези средства?
Паралелно с това се наблюдава и друг проблем – задаването на въпроси и очаквания към институции, които не са в техните правомощия. Министърът на туризма често е поставян в ситуация да отговаря за проблеми, които зависят от други ведомства – граничен контрол, пътна инфраструктура, административни процедури. Това отново показва липсата на координация и разбиране за това как трябва да функционира системата.
Истината е, че туризмът не може да се развива изолирано. Той изисква координация между всички институции, ясни правила, отговорности и най-вече – действия. Не декларации, не концепции, а конкретни решения.
И тук стигаме до най-важното – малките стъпки. Малките решения, които могат да бъдат реализирани бързо и да имат незабавен ефект. Поддръжка на обекти. Осигуряване на достъп. Ясна информация за туристите. Видима и активна реклама. Това са нещата, които създават доверие и изграждат имидж.
Когато започнем да решаваме малките проблеми, тогава ще можем да говорим и за голямата картина. Тогава ще можем да свържем различните видове туризъм – морски, културен, здравен, винен, фестивален – в един цялостен продукт. Тогава ще можем да превърнем България в реална четирисезонна дестинация.
България има всичко необходимо, за да бъде силен туристически играч. Това, което липсва, е управленска последователност и ясна визия, подкрепена с действия.
Туризмът не се развива с думи. Развива се с работа.
А времето за работа отдавна настъпи.
Д-р Ивелин Кичуков Председател на Българската асоциация за туризъм
